След много срещи и кореспонденция с родители и с хора, които по един или друг начин са част от възпитанието и отглеждането на децата ни - учители, детегледачки, баби, аниматори - бих искала да споделя моите впечатления за това как те гледат на книгата, като част от живота на детето.
Разбира се, не искам да твърдя, че ще обхвана всички групи хора. Но ето как бих групирала тези, с които съм имала контакт, като използвам обобщени цитати, характеризиращи всяка група.
1. "Аз чета на детето/децата си всеки ден, още от бебешката им възраст и това е вече част от рутината ни. Детето/децата ми се заслушват с интерес, посочват картинки с пръстче, разгръщат страниците, сами посягат към книжка. По-големите деца обичат книгите. Аз също обичам да чета. Винаги се радваме да си купим/заемем нова и интересна книжка." - Обикновено тези родители разглеждат книжката преди да решат да купят или не. Държа да подчертая, че не очаквам всеки да я хареса и да пожелае да я купи.
2. "Детето/децата ми вече четат на английски и български език. Те посещават допълнителни частни уроци. Детето/децата ми са много напреднали в сравнение с тяхната възрастова група, те ТРЯБВА да четат и пишат всеки ден. Правим всичко това, за да може детето/децата ни да се успешни. Нямаме нужда от подобни книжки, защото детето вече може да чете." - Обикновено тези родители не пожелават да разгледат книжката при предоставена възможност.
3. "Детето/децата ми е още много малко и не обича книжки (средна възраст в тези случаи е от няколко месечно бебе до 2.5 годишно дете). То/те не разбират какво да правят с книжките и само ги късат." - Обикновено тези родители не проявяват интерес да разгледат книжката, но ако детето настоява да я има, му я купуват без ентусиазъм и без да му покажат какво има в книжката.
4. " Аз не чета на детето/децата си, защото нямам време - имам малко бебе и съм много заета." - Обикновено такива родители не проявяват интерес да разгледат книжката.
Наясно съм, че хората, с които съм контактувала не са чак толкова много, за да претендирам за стойностни статистически данни, но от тези, с които съм говорила се оформиха тези групи.
За мен това е необходима и важна информация. Бих искала да се надявам, че родителите от първата група са преобладаващата част от българските родители или пък, че има шанс да бъде променено мнението на останалите. Всеки родител преценява как да отглежда децата си и всеки поставя приоритетите за тях по различен начин.
Би ми било интересно, ако някой има наблюдения по темата, мнение, препоръки.
От позицията на човек, който има намерение да издава още книжки и имам повече идеи за такива, от колкото ще ми стигне живота, искрено се надявам повече деца да се докосват до чудодейното влияние на книгата от ранна детска възраст, за да не гледат един ден на училището като на място, където са принуждавани да четат за оценки.
Понякога децата са с късмет да попаднат на учител, който ще ги запали да търсят нови знания чрез книгите, но ние родителите не бива да седим безпричастно и да очакваме чудеса от училището.
Разбира се, не искам да твърдя, че ще обхвана всички групи хора. Но ето как бих групирала тези, с които съм имала контакт, като използвам обобщени цитати, характеризиращи всяка група.
1. "Аз чета на детето/децата си всеки ден, още от бебешката им възраст и това е вече част от рутината ни. Детето/децата ми се заслушват с интерес, посочват картинки с пръстче, разгръщат страниците, сами посягат към книжка. По-големите деца обичат книгите. Аз също обичам да чета. Винаги се радваме да си купим/заемем нова и интересна книжка." - Обикновено тези родители разглеждат книжката преди да решат да купят или не. Държа да подчертая, че не очаквам всеки да я хареса и да пожелае да я купи.
2. "Детето/децата ми вече четат на английски и български език. Те посещават допълнителни частни уроци. Детето/децата ми са много напреднали в сравнение с тяхната възрастова група, те ТРЯБВА да четат и пишат всеки ден. Правим всичко това, за да може детето/децата ни да се успешни. Нямаме нужда от подобни книжки, защото детето вече може да чете." - Обикновено тези родители не пожелават да разгледат книжката при предоставена възможност.
3. "Детето/децата ми е още много малко и не обича книжки (средна възраст в тези случаи е от няколко месечно бебе до 2.5 годишно дете). То/те не разбират какво да правят с книжките и само ги късат." - Обикновено тези родители не проявяват интерес да разгледат книжката, но ако детето настоява да я има, му я купуват без ентусиазъм и без да му покажат какво има в книжката.
4. " Аз не чета на детето/децата си, защото нямам време - имам малко бебе и съм много заета." - Обикновено такива родители не проявяват интерес да разгледат книжката.
Наясно съм, че хората, с които съм контактувала не са чак толкова много, за да претендирам за стойностни статистически данни, но от тези, с които съм говорила се оформиха тези групи.
За мен това е необходима и важна информация. Бих искала да се надявам, че родителите от първата група са преобладаващата част от българските родители или пък, че има шанс да бъде променено мнението на останалите. Всеки родител преценява как да отглежда децата си и всеки поставя приоритетите за тях по различен начин.
Би ми било интересно, ако някой има наблюдения по темата, мнение, препоръки.
От позицията на човек, който има намерение да издава още книжки и имам повече идеи за такива, от колкото ще ми стигне живота, искрено се надявам повече деца да се докосват до чудодейното влияние на книгата от ранна детска възраст, за да не гледат един ден на училището като на място, където са принуждавани да четат за оценки.
Понякога децата са с късмет да попаднат на учител, който ще ги запали да търсят нови знания чрез книгите, но ние родителите не бива да седим безпричастно и да очакваме чудеса от училището.