Бих искала да споделя информация за развитието и обучението на двуезичните деца или както още се наричат - деца билингви. Информацията, която предлагам тук е набрана от издания по темата от български и чужди специалисти.
Най-добре е да започнете да развивате езика на детето още от раждането му. Както знаем, именно през първите три години способностите на бебето да изучава даден език са феноменални. Вижте децата от двуезичните семейства – те винаги израстват билингви.
Знаем, че речниковия запас бива пасивен – разпознаваем, но без да се употребява, иактивен – употребяван в разговор и писмено. Пасивният е много по-широк, особено при децата.
Как детето да усвои богатството на езика:1.Общуването – най-важния път за увеличаване на речниковия запас. От самото раждане на мъничето, трябва да се общува с него, като му се разказва за всичко, което се случва наоколо. Бебето разбира абсолютно всичко. Неговият растящ мозък попива новата информация като гъба и в един прекрасен момент вие ще чуете всичко, което сте говорили, пели или чели. Ще дадем за пример японските майки. Те разговарят с бебето навсякъде – в къщи, на гости, в метрото и техните деца започват да говорят преди да са проходили.
2.Четенето, желателно на глас, защото възприятието се осъществява по няколко канала – виждаме думата, изговаряме я и я слушаме. Отначало чете мама, после бебето чете само, когато се научи. Без четете няма да стигнем далеч – речниковият запас на човека ще остане беден, без много за излиза извън битовия. „Природно начетените“ хора, просто твърде много са чели в детство си и са събрали голям пасивен речников запас.
Колкото по-рано започнете да учите детето да чете, толкова по-голям ще бъде неговия речник. А можете да започнете още от раждането! Бебето може да се научи да прочита цели думи, прескачайки четенето на срички. Показвате му картичката с думата и я произнасяте.
3.Преразказването на току що прочетените приказки и активното им слушане. По време на разказването, можете да задавате въпроси, да питате за мнението на детето, да го молите за обяснения.
4.Заучаването заедно с малчугана на детски стихчета, гатанки, пословици, поговорки, песнички. Първо, техните рими се помнят много лесно, и второ, именно чрез тях може да бъде оценено богатството на езика ни.
5. Играта на синоними и антоними: вие казвате думата, а детето – синоним или антоним. За играта можете да използвате топчица – това е и весело и полезно. Играйте и разширявайте кръгозора на малчугана, като му показвате карти с животни, растения, природни явления, обкръжаващи предмети, цветя и т.н. Такива игри включват в едно общуване и четене. Общувайте, четете, пейте, играйте с малкото. Нека родният език звучи непрекъснато, пълнейки живота на бебето с информация, мисли, емоции!
Моят личен опит с моите деца, подкрепя изцяло твърденията за предимствата от ранното обучение на децата и на двата езика - доминиращ и доминиран. Аз лично чета на децата си книжки на български и английски език още от бебешката им възраст. И до днес за приспиване им пея песни и на двата езика, които са избрани от тях.
Много често забелязвам, как речникът им се обогатява от факта, че когато чуят определена дума на единия език, която още не са чували на другия, те ме питат каква е съответната дума в другия език.
Говоренето на два езика води до по-голям интерес и към други езици. Децата билингви не приемат новите езици като нещо чуждо или трудно за усвояване. Подхождат с любознателност и като цяло имат склонност към чужди езици и произношения.
Ето и някои извадки от издания по темата:
Петър Сотиров, сп. "Български език и литература":
В научната литература, посветена на билингвизма, често се дискутира въпросът за ранния билингвизъм и последствията за цялостното психично и интелектуално развитие на децата. Трябва да се подчертае, че повечето от изследователите психолози и педагози говорят за положително влияние на ранния билингвизъм, като доказват, че двуезичното развитие не само не забавя развитието на познавателните възможности на децата, а, напротив - разширява значително обема им (Титоне 1985, Коен 1985). Чрез специални експерименти някои учени дори доказват и по-висок коефициент на интелигентност у двуезичните деца в сравнение с едноезичните (напр. Катчан 1986). Моите лични наблюдения и проучвания, които искам да представя, също са в унисон с горните твърдения.
Ще започна с примери, които са свързани с развитието на понятийната система при децата, у които се формира ранен билингвизъм.
Известно е, че на определени етапи в развитието на всяко дете въз основа на неговия социален опит се формират различни понятия, напр. за цвят, за форма, за размери и др. Едно от доказателствата за наличието на тези понятия е т.нар. „класификационна дейност“, например когато децата групират предметите по определен признак. У двуезичните деца обаче, наред с другите понятия, в сравнение с децата монолингви още на много ранен етап от развитието (около 3-годишна възраст) се появява едно понятие „в повече“ - понятието език. Въз основа на това понятие те могат да класифицират фактите от заобикалящата ги действителност като свързани с един или друг език. Затова, за разлика от децата монолингви, за речта на билингвалните деца са характерни въпроси и по отношение на езика, например: „На какъв език е тази книжка?“, „На какъв език е тази песен?“, „На какъв език говори Х.?“ и пр.
Формирането на понятието за език, което се е извършило въз основа на съществуването на два конкретни езика в живота на детето, дава възможност както за постепенното разширяване на това понятие (като се включва информацията за съществуването и на други езици), така и за формирането и на нови понятия, свързани с езика (например за страни и националности). Така в областта на психичното си развитие и специално в областта на понятийната система децата билингви започват житейския си старт с предимство, което се състои във възможността за овладяването на няколко допълнителни понятия, свързани с езика.
Друга отличителна страна в развитието на билингвалните деца има психолингвистични измерения и е свързана с оформянето на две паралелно съществуващи системи от езикови понятия. Това започва с осъзнаване на факта, че елементите на заобикалящата ги среда имат двойни названия. Най-често тази „називна двойственост“, която заобикаля детето, се представя чрез съждението Мама казва така, а татко казва така. „Двойствеността“ обаче съвсем не се ограничава до лексикалното равнище на езика, а едновременно засяга и други равнища, като постепенно се формират две отделни артикулационни бази и две фонологични и граматични системи."
Ще започна с примери, които са свързани с развитието на понятийната система при децата, у които се формира ранен билингвизъм.
Известно е, че на определени етапи в развитието на всяко дете въз основа на неговия социален опит се формират различни понятия, напр. за цвят, за форма, за размери и др. Едно от доказателствата за наличието на тези понятия е т.нар. „класификационна дейност“, например когато децата групират предметите по определен признак. У двуезичните деца обаче, наред с другите понятия, в сравнение с децата монолингви още на много ранен етап от развитието (около 3-годишна възраст) се появява едно понятие „в повече“ - понятието език. Въз основа на това понятие те могат да класифицират фактите от заобикалящата ги действителност като свързани с един или друг език. Затова, за разлика от децата монолингви, за речта на билингвалните деца са характерни въпроси и по отношение на езика, например: „На какъв език е тази книжка?“, „На какъв език е тази песен?“, „На какъв език говори Х.?“ и пр.
Формирането на понятието за език, което се е извършило въз основа на съществуването на два конкретни езика в живота на детето, дава възможност както за постепенното разширяване на това понятие (като се включва информацията за съществуването и на други езици), така и за формирането и на нови понятия, свързани с езика (например за страни и националности). Така в областта на психичното си развитие и специално в областта на понятийната система децата билингви започват житейския си старт с предимство, което се състои във възможността за овладяването на няколко допълнителни понятия, свързани с езика.
Друга отличителна страна в развитието на билингвалните деца има психолингвистични измерения и е свързана с оформянето на две паралелно съществуващи системи от езикови понятия. Това започва с осъзнаване на факта, че елементите на заобикалящата ги среда имат двойни названия. Най-често тази „називна двойственост“, която заобикаля детето, се представя чрез съждението Мама казва така, а татко казва така. „Двойствеността“ обаче съвсем не се ограничава до лексикалното равнище на езика, а едновременно засяга и други равнища, като постепенно се формират две отделни артикулационни бази и две фонологични и граматични системи."
Мария Логоватовская, "Да развиваме говора и речника на бебето"
Най-добре е да започнете да развивате езика на детето още от раждането му. Както знаем, именно през първите три години способностите на бебето да изучава даден език са феноменални. Вижте децата от двуезичните семейства – те винаги израстват билингви.
Знаем, че речниковия запас бива пасивен – разпознаваем, но без да се употребява, иактивен – употребяван в разговор и писмено. Пасивният е много по-широк, особено при децата.
Как детето да усвои богатството на езика:1.Общуването – най-важния път за увеличаване на речниковия запас. От самото раждане на мъничето, трябва да се общува с него, като му се разказва за всичко, което се случва наоколо. Бебето разбира абсолютно всичко. Неговият растящ мозък попива новата информация като гъба и в един прекрасен момент вие ще чуете всичко, което сте говорили, пели или чели. Ще дадем за пример японските майки. Те разговарят с бебето навсякъде – в къщи, на гости, в метрото и техните деца започват да говорят преди да са проходили.
2.Четенето, желателно на глас, защото възприятието се осъществява по няколко канала – виждаме думата, изговаряме я и я слушаме. Отначало чете мама, после бебето чете само, когато се научи. Без четете няма да стигнем далеч – речниковият запас на човека ще остане беден, без много за излиза извън битовия. „Природно начетените“ хора, просто твърде много са чели в детство си и са събрали голям пасивен речников запас.
Колкото по-рано започнете да учите детето да чете, толкова по-голям ще бъде неговия речник. А можете да започнете още от раждането! Бебето може да се научи да прочита цели думи, прескачайки четенето на срички. Показвате му картичката с думата и я произнасяте.
3.Преразказването на току що прочетените приказки и активното им слушане. По време на разказването, можете да задавате въпроси, да питате за мнението на детето, да го молите за обяснения.
4.Заучаването заедно с малчугана на детски стихчета, гатанки, пословици, поговорки, песнички. Първо, техните рими се помнят много лесно, и второ, именно чрез тях може да бъде оценено богатството на езика ни.
5. Играта на синоними и антоними: вие казвате думата, а детето – синоним или антоним. За играта можете да използвате топчица – това е и весело и полезно. Играйте и разширявайте кръгозора на малчугана, като му показвате карти с животни, растения, природни явления, обкръжаващи предмети, цветя и т.н. Такива игри включват в едно общуване и четене. Общувайте, четете, пейте, играйте с малкото. Нека родният език звучи непрекъснато, пълнейки живота на бебето с информация, мисли, емоции!